София
- Created: октомври 18, 2018
- Updated: септември 2, 2019
- Дистанция 2,981.00 m
- Време 37 min
- Скорост 4.9 km/h
- Min altitude 540 m
- Макс. Височина 570 m
- Изкачване 42 m
- Спускане 48 m
- Distance Instructions
- Метод на обход:
- пеш
- с колело
- с автомобил
- права линия
1. Пивоварна „Братя Прошекови“ (1884-2005 г.)
През 1881 г. чехите Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек започват строителство на модерна пивоварна фабрика на ул. „Сан Стефано“ № 22 в София, която е завършена и пусната в експлоатация през 1884 г. Така започва производството на „Прошеково пиво“. Благодарение на внесените чешки технически подобрения в пивоваренето, Прошековото пиво става популярно в цялата страна. В редица изложби в чужбина то започва да получава големи отличия – почетен диплом и златен медал от изложбата
2. Орлов мост
На кръстовището бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Мостът е построен през 1891 г. – две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Вацлав Колар, който заедно с братовчеда на пивоварите Иржи и Теодор Прошек – Вацлав Прошек – проектират и изграждат двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против владичеството.
3. Езерото „Ариана“
Край кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ при Орлов мост. Изкуствено езеро, изградено в края на XIX в. на централния вход към Борисовата градина. Край него се изгражда и една от първите бирарии в София – „Ариана“ (1904 г.), кръстена нему. През зимата водите на езерото се изпускат и в басейна му се разполага най-голямата ледена пързалка на открито на Балканите.
4. Паметна плоча на цар Борис III Обединител (1894-1943 г.)
Третият монарх в новата българска история, управлявал страната от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Заради безкръвното присъединяване на Южна Добруджа, Вардарска Македония, Беломорието, Западните покрайнини и част от Моравско към Българското царство през Втората световна война и обединението на целокупния български народ, още тогава той е наречен от поданиците си Царь Обединитель.
5. Паметник на Захари Стоянов (1850-1889 г.)
Български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876 г.) и негов пръв историограф с книгата си "Записки по българските въстания". Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия.
6. Паметник на д-р Петър Берон
Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Роден през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му започва работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар се отдава и на научни занимания.
Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби). Това е първият български буквар изобщо и е издаден от Петър Берон в Брашов.
7. Паметник на Иван Вазов (1850-1921 г.)
Български поет, писател и драматург, чието творчество е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Паметникът е изработен е от скулптора Жеко Спиридонов и поставен през 1920 г. в чест на 70-годишнината на писателя.
8. Детската площадка със слончето
Построена през соца. Оживено място за децата и до ден днешен. Реновирана моналата година.
9. Патешкото езеро
По-известно сред младите рокаджии и металисти просто като „На Патки“, където задължително се разпуска „на по бира“. Създадено през 1972 г. Традиционен сборен пункт от 90-те години насам за почитателите на метъл и рок културата. В езерото реално от 2018-та насам отново има зоокът с плаващи патици.
10. Езерото с лилите
Езерото с лилиите е едно от най-обичаните и популярни места в Борисовата градина и предпочитано място за срещи. Малкото езеро в сърцето на Борисовата градина има дълга и интересна история като стари фотографии, заснемани през годините, демонстрират многократното изменение на външния му вид. Създадено е в края на 80-те години на XIX век по проект на градинаря Даниел Неф на мястото на старо мочурище. В него се поставят червени рибки и водни лилии: заради първите, дълги години езерото бива наричано Рибното езеро. През ХХ век езерото посреща с украса, състояща се от декоративна ваза и многобройни фигури на жаби и костенурки. До 1920 г. украсата е допълнена с конструкция от бигор, която придава на езерото един по-достолепен и величествен вид. През 1935 г. Рибното езеро добива още по-впечатляваща външност – в средата му е разположена голяма каменна линия с общо 36 водни струи. По-късно, по проект на скулптора Васил Зидаров, каменната линия е премахната, а на нейно място са поставени три къпещи се деца. Днес от цялата украса са останали само жабите и растящите във водата лилии, дали на езерото сегашното му име.
11. Братската могила
Типичен пример за социалистическа архитектура, строен през 1952 г. Тук са положени костите на 17 видни дейци на БКП и РМС, живели и работили в София. Парковото пространство е обширно и удобно за разходка и излети.
12. Маймунарника
От 90-те години насам е традиционно и популярно място за концерти през топлите дни на лятото и пролетта.
13. Стадион „Българска армия“
От „Маймунарника“ маршрутът продължава по алеята покрай стадион „Българска армия“, където да се обясни на посетителите за дербито „Левски“–ЦСКА и обичаите на футболните запалянковци в България.