София
- Created: август 22, 2019
- Updated: септември 2, 2019
- Дистанция 90,694.00 m
- Време 21 h 56 min
- Скорост 4.5 km/h
- Min altitude 520 m
- Макс. Височина 1020 m
- Изкачване 1949 m
- Спускане 1936 m
- Distance Instructions
- Метод на обход:
- пеш
- с колело
- с автомобил
- права линия
Манастири около София – Еднодневен и тридневен маршрут
1 ден: Витоша: Боянска църква - Драгалевски манастир - Бистришки манастир „Св.Петка“-Бистришки манастир „Св.св.Йоаким и Ана“
2 ден: Лозенска планина: Лозенски манастир – Германски манастир - Кокалянски манастир – Крепост Урвич
3 ден: Кремиковски манастир
1. Боянска църква
Боянската църква музей „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук в 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското средновековие. Сградата датира още от X-XI в. Стенописите от ок. 1259 г. са с изключително висока художествена стойност.
Работно време на обекта:
Всеки ден, (зимно), 09:00 –17:30 (каса до 17:00), (лятно), 09:30 –18:00 (каса до 17:30)
Цена на билет, вкл. на различните видове според възрастовата група:
Индивидуални посетители - 10 лв.
Учащи - 2 лв.
Комбинирани билети: Боянска църква – Национален исторически музей - 12 лв.
Контактна информация на обекта: ул. „Боянско езеро“ 3, 1616 кв. Бояна, София;
email: boyanachurch@abv.bg
тел: +359 2 959 09 39; 0879 456 635
2. Драгалевски манастир „Успение Богородично “ („Св.Богородица Витошка“)
Драгалевския манастир е създаден по време на царуването на Иван Александър (1331-1371) и е бил част от групата манастири възникнали през 14 и 15в. около София наречени "Софийска Света Гора. През 1476г. софийския първенец Радослав Мавър направил дарение, с което е възстановена и изографисана църквата "Св Богородица. Стенописите са с висока художествена стойност. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.До манастира води удобен асфалтов път, който се отделя от шосето между кв. Драгалевци и х.Алеко. Стига се с автобус 66 и 166. Има безплатен паркинг.
Контактна информация на обекта: Тел.: 02 967 3360
3. Бистришки манастир „Св.Петка“
Манастирът св. Петка край село Бистрица е основан през Х век, но, както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Понастоящем манастирът е действащ. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври. Състои се от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата „Св. Илия“ е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария над нея.
Контактна информация на обекта: тел: 088 655 6736
Работно време на обекта: Вторник-Неделя, 8:00-17:00
4. Бистришки манастир „Св.св.Йоаким и Ана“
В IX век съществува манастир „Св. Петър“, разрушен в XIV век, под него е запазена гробница от началото на IV век, днес действащ манастир без монаси, настоящ храм от 1950 г., манастирските сгради са от 1977 г.
Контактна информация на обекта: Тел: 02 987 0027
5. Лозенски манастир „Св.Спас“
Лозенският манастир "Св. Спас" е построен по време на Втората българска държава и е представлявал най-източната обител от възникналия през 13в. около София манастирски комплекс Мала Света гора. След превземането на София от османците през 1382г. манастира е плячкосан и разрушен. През 17в. Лозенският манастир е възобновен, като за това свидетелстват два писмени паметника – приписки към Германския сборник оставени от Граматик Никола (1671г.) и една бележка от месецослов-пролог (1694г.). След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява. През 1821г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Манастирът е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски.
6. Германски манастир „Св. Иван Рилски“
Манастир „Св. Спас“ до село Герман, основан ок. X в. Част от Софийската Мала Света гора и е процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от османците. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. Разрушен в кр. На XVIII в., възстановен 1885 г. В края на XIX век манастирът е посетен от цар Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които посадили две секвои, издигащи се величествено до северната порта.
Контактна информация на обекта: Тел: 02/9928520
7. Кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил“
Кокалянски манастир, основан в XI в. по време на управлението на цар Самуил. Тук е намерен Урвишкият сборник, съставен през XVI век. В близост до Кокалянския манастир, могат да се видят останки от средновековната крепост "Урвич". През 1858 г Йеромонах Хрисанд възобновява манастира, а сегашната църква е издигната през 1896г. Освен църквата, в манастира има и два параклиса и камбанария, издигната през 2000г.
8. Крепост Кокалянски Урвич
Средновековна българска крепост в землището на село Панчарево край София – наследник на историческото село Главиша. крепостта е строена най-вероятно през ХІІІ в. Запазени са крепостни стени (кула) с височина до 6 м, както и зидове от вътрешнокрепостната черква "Св. Пророк Илия". На 15 км от София.
9. Кремиковски манастир Св.Великомъченик Георги Победоносец
Късносредновековен манастир „Св.Георги Победоносец“, кв. Кремиковци. Основан вероятно по времето на цар Иван Александър ()разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение. От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида. Стенописите, изпълнени в 15 в. са монументални и с висока художествена стойност. Втората църква в Кремиковския манастир "Покров Богородичен" е строена в периода 1901-1907г. Тя представлява внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на "Св. Богородица".
Работно време на обекта: Всеки ден 8:00-17:00
10. Лобно място и паметник на Димитър Стефанов - Казака
Паметник на Димитър Стефанов-Казака (Сливен 1854 – Кремиковци юни 1876), втория знаменосец на четата на българския борец за свобода Христо Ботев. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България. През 1912 г. Край лобното място на четника е издигнат скромен белокаменен паметник, обявен за паметник на културата през 1979 г. Около паметника има лесопарк с площ 15 дка.