Къща – музей „Георги Димитров“

Тя се е намирала в източната покрайнина на селото. Разположена на десния бряг на р. Светля, само на 150 м от нея. Съобразена е с битовите изисквания от това време.

Нейното планово, функционално и архитектурно оформяне и решение отговаря на селската къща, изграждана в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били иззидани с камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Къщата е била едноетажна с едно мазе. Покривът й и четиристранен с леко удължение от югоизточната страна над малкия чардак и входа за мазето. Изоставянето на къщата от родителите на Георги Димитров при преместването им първоначално в Радомир, а след това в София, нестопанисването й и подпочвените води причиняват нейното рухване малко преди 9 септември 1945 г. През 1972 г. се пристъпва към възстановяване на родната къща на Георги Димитров. Строителството започва в началото на май 1972 г. и за кратък срок тя е изградена. Във входното помещение на къщата се намирало огнището, където членовете на семейството прекарват голяма част от времето си. От двете му страни са разположени още по една стая. В двора на къщата, който се поддържа в приблизителен вид от онова време, е поставена скулптура в цял ръст на стопанката на този дом. Скулптурната фигура, дело на худ. Мара Георгиева е така разположена, че баба Парашкева сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител.